В предишния си пост, споделих накратко какво стои зад една детска книга, надявам се да имам възможността да разкажа и повече по темата, но пък днес ми се ще да споделя друга история. Това е историята за непредвидените неща, които винаги могат да се объркат и при най-перфектно синхронизираните моменти.
Преди това ще дам малко бекграунд информация – това не е първата книга, която издавам, имам над 200 издадени детски книги, работила съм 5 години като дизайнер на учебници, била съм главен дизайнер на списание и от 15 години съм фрийлансър в областта. С една дума – с това съм си изкарвала прехраната през целия ми самостоятелен живот, че в един момент хрантутех и мъж. Но това е първата книга, с която си позволявам да се обявя като издател, защото следват още две, а за 2022 имаме три и половина подписани договора (за половинката – по-нататък някой ден).
Книгата, за която днес ще споделя, се казва „Дивите животни на града”, неин автор е прекрасната Елена Павлова, която може би много от вас познават, защото тя има не една и две книги за деца, малко страшни истории и е един от основоположниците на книгите-игри в България (за всички деца на 90-те години, знаете какво чудо бяха те). С Елена започнахме да работим по „Дивите животни на града” в началото на 2021, през май месец аз получих финалния ръкопис, започнах да рисувам и правя дизайна, книгата мина втора и трета коректура през септември и отиде в печатницата. Всичко вървеше по план, даже не ми върнаха файла за корекции (това си е чиста новина, като за първа страница на в-к Труд) и аз щастливо заминах за една седмица в Испания, а после за две седмици във Варна. Книгата се печата, всичко е готово, никой не звъни на пожар от никъде (даже съседът) аз си седя хоум офис във Варна и бачкам по други проекти. Книгата трябваше да излезе от печат в стандартен тираж до края на ноември, тъй като имахме определени срокове, някои от които не зависеха от нас, т.е. винаги има по-голяма риба. От средата на ноември, започвам аз да питам „Кога да дойда за тиража?”, а отговорите варираха от „В края на седмица!” до „Още малко има!”.
Отивам аз в печатницата на 27 ноември, петък, около пет и малко вечерта. Влизам и какво да видя – книгата седи като наядена от баскервилското куче. На едно пале тялото – зашито, на другото пале – кориците на топ. За тези, които нямат идея какво значи това – ами, НЯМАМЕ книга!
Печатарката ме гледа гузно, аз гледам бясно и задавам класически магистрален въпрос „И ся ко прайм?”. Оказва се, че нямаме мукава за корицата. За тези, които нямат идея за какво говоря – това е картонът, около който се залепят кориците, за да се залепят за вътрешните страници на книгата и да имаме книга. Ми, в този момент ние нямахме Н-И-Щ-О!
- Как така нямаме мукава? Кога ще имаме?
- Края на януари… евентуално!
- КАК ТАКА КРАЯ НА ЯНУАРИ???
- Така казаха доставчиците.
Малко пояснение: в България хартия не се произвежда! Не, не, не ми казвайте, че я събираме разделно и я рециклираме, защото за пред ЕС го правим, но сред бизнеса си знаем, че не го. Нещо като писането на домашни, ама за повече пари. Хартията се внася. Тя и всички картони, мукави, велпапета, всичко, идват от Китай или от Турция. Тази от Китай е по-евтина, тази от Турция е по-наблизо. От началото на 2020 хартия от Китай в Европа почти не е влязла. От Турция – само ако отидеш с личен бус и си я вкараш сам. Миналата година поръчвах хартия от САЩ, не искате да знаете за цените. Всичко в момента върви на черния пазар и цените се определят според търсенето и колко ножът е опрял в кокала. А моят нож вече се подаваше от другата страна.
Петък вечер. 6:00 часа. Мукава няма. Книга – няма. Прибирам се вкъщи. Приятелят ми отваря китайските сайтове, аз отварям черния тефтер с приятелите и познатите. До два и половина вечерта седях на телефоните. В четири и половина си мислех, че ще посрещна изгрева в Пирогов. В 12 на обяд в събота бях организирала мукава за половин тираж книги с лисички. В неделя имахме 50 броя. В понеделник имахме 200 поръчки. Днес, точно една седмица по-късно половината тираж е почти изчерпан, другата половина трябва да взема идната седмица.
Какво стои зад тази книга ли? Едно лично начало. Много надежди. И Коледата на много деца. Днес един татко ми се обади в 9:30 сутринта, за да купи книжката за подарък. Сега ме попитайте защо го правя!
(Снимката, която пратих на Елена от колата, щом взех първите бройки. А книгата можете да намерите тук.)