Здравейте, четящи майки, татковци, кучета и котки (защото знам, че те често са се подредили редом с книжката в кревата),
Иска ми се в този дооооста дълъг пост да ви разкажа малко истории зад кориците, особено към днешна дата. Пиша от гледната точка на илюстратор, който повече от 15 години си изкарва хляба с тази работа, от гледната точка на издател, който амбициозно ще бута сизифовия камък и от гледната точка на читател, който знае какъв лукс е книгата понякога. Често пъти си давам сметка, че хората, които купуват книги, особено детски, нямат никаква идея колко много работа, време, усилия и пари стоят дори зад най-малката авторска книга. И тук не говоря за онези индийските в Лидл и Джъмбо, говоря за онези, на които виждате имена, завършващи с –ов/а и –ав/а за автор и художник. Но това не е упрек и аз не знам как се гледа крава, макар да пия кафето си с много мляко и да купувам по два литра през два дни.
Детските книги са една ужасна подводна яма, която всички се правим, че можем да преплуваме, но уви няма как да стане, ако спасителят не дойде да те изтегли от нея. За създаването на една книжка на първо място имаме нужда от автор и илюстратор. Понякога авторът работи с малко текст, но както са казали най-големите и пространни писатели „най-трудно е да пишеш кратко”. За художника пък е точно обратното – колкото по-голяма е една илюстрация, толкова повече време се изисква. А понякога си говорим за 1-2 седмици на картинка, ако няма кой да пита „какво ще ядем довечера?” и „може ли ти да изведеш кучето днес?”. Няма да давам цифри, но помислете си вие, всеки в неговата си професия, колко пари очаквате да получите за работа за две седмици и го прехвърлете в една илюстрация. Сега си помислете за последната детска книга, която четохте – тя колко илюстрации има? Пресметнете го отново в дни и пари…
Печатницата, ох, печатницата, тя е като касиерката в гореспоменатия Лидл. Отиваш там и пазарлък няма. Две кисели млека, са си две кисели млека, 500 бр. тираж, си е 500 бр. тираж. Към днешна дата, ще добавя, че от средата на 2020 не само в България, но в световен мащаб хартия – НЯМА! Аз лично поръчвах доставки от САЩ, не искате да знаете за цените. Та, така, печатницата накрая ти връчва гилотината и любезно те пита „дали искате фактура?”.
Тук смело, като истински „Донки Хот” или Румпелщилцхен се намесва и книгоразпространението, което скромно заявява с пискливо гласче и малки рогца „Искате ли вашата книга да влезе в книжарниците, искате разбира се, ние само ще ви скубнем 30-40% от коричната ви цена на бройка. За да я сложим на витрина, ще трябва да доплатите.”
Крайната цена, която никога не е крайна или т.н. корична цена... В нея смело слагаме 30-40% за разпространението, 40% печатница и с останалите 20% се разплащаме на автор, художник и ЧЕЗ, а с остатъка почиваме на Бали, за тези, които са успели все пак да реституират някоя и друга нивка, подобно на нахаканата питка.
Защо пиша всичко това, защото видях драмата на издателство „Ракета”, защото знам какво ме чака, когато в събота си взема първата детска книга и я пусна за продажба, защото знам какво е да ревеш, че Еконт искат 6,40 лв. за доставка, а клиентът иска безплатна такава.
Накрая, ще го кажа – бъдете мили към детските издателства, които правят авторски книги. Адски трудно е!
Благодаря ви 